Диабетното стъпало не е присъда: защо навременната грижа може да спаси крайника

По повод Световния ден за борба с диабета, съдовите специалисти Проф. Мариано Палена и Д-р Димитър Мануков от МБАЛ „Св. Каридад“, насочват вниманието към едно от сериозните и често подценявани усложнения на диабета - диабетното стъпало.

Диабетът може да засегне не само нивата на кръвната захар, но и нервите, кръвоносните съдове и способността на организма да възстановява увредените тъкани. Понякога едно малко нараняване на ходилото може да се превърне в сериозен медицински проблем. Ранното разпознаване, правилната оценка и навременното лечение обаче могат да променят хода на заболяването.

Зад диагнозата диабетно стъпало често стоят сериозни притеснения - болка, затруднено придвижване, трудно зарастващи рани и страх от загуба на крайника. Затова е важно пациентите и техните близки да знаят, че ампутацията не е неизбежният изход във всеки случай. Навременната специализирана оценка може да разкрие възможности за лечение, които не бива да бъдат пропускани.

Какво представлява диабетното стъпало?

Д-р Д.Мануков: Диабетното стъпало е състояние, при което уврежданията, свързани с диабета, могат да доведат до рани, инфекции, разрушаване на тъканите и в тежки случаи - до необходимост от ампутация като основна роля играят два процеса.

Първият е увреждането на периферните нерви по известно като диабетна невропатия. То може да намали или напълно да премахне чувствителността на ходилото. Пациентът може да не усети малка рана, пришка или натиск от обувката и така във времето увреждането може да се задълбочи, без да бъде забелязано навреме.

Вторият процес е нарушеното кръвообращение. Диабетът както разрушава съдовете на сърцето по същия начин е причина и за периферната артериална болест - стесняване или запушване на артериите, които доставят кръв до краката и ходилата. Когато тъканите не получават достатъчно кислород и хранителни вещества, зарастването на рани става по-трудно, а рискът от инфекция и загуба на тъкани нараства.

И така ако трябва да обобщим, именно съчетанието от намалената чувствителност и нарушеното кръвоснабдяване прави диабетното стъпало особено сериозно състояние.

Кои признаци не бива да се пренебрегват?

Проф. М. Палена: Всеки човек с диабет трябва редовно да оглежда ходилата си, включително стъпалата, петите, пространствата между пръстите и областите около ноктите като особено внимание изискват:

• Рани, пришки, цепнатини или разранявания, които не зарастват.
• Промяна в цвета на кожата - необичайно побледняване, посиняване или почерняване.
• Необичайно студено ходило или забележима разлика в температурата между двата крака.
• Зачервяване, подуване, затопляне или секрет от рана.
• Болка при ходене или в покой.
• Промяна във формата на ходилото или поява на участъци с удебелена кожа и мазоли.

Споменавайки болката е редно да отбележим, че липсата на болка не означава липса на опасност тъй като при диабетна невропатия чувствителността може да бъде силно намалена дори когато увреждането е сериозно. В случай на ново появила се рана и признаци на инфекция или потъмняване на тъканите е необходима незабавна медицинска оценка. Не бива да се чака раната да стане болезнена или да се задълбочи.

Пак да се върнем към кръвообращението и защо то е толкова важно?

Д-р Д.Мануков: Когато една рана не зараства, причината невинаги е само в самата рана. Както вече споменахме и за съжаление много често, основният проблем е недостатъчното кръвоснабдяване на ходилото. Стеснените или запушени съдове реално възпрепятстват захранването на крайниците в резултат на което при някои пациенти се появява болка при ходене, студени крайници или болка в покой, докато при други първият признак е рана, която не зараства.

Затова оценката на кръвообращението е съществена и основна част от диагностиката на диабетното стъпало като в зависимост от конкретния случай могат да бъдат необходими преглед на артериалните пулсации, доплерова ехография, измерване на налягането на глезена и пръстите, както и образни изследвания на артериите. Всяко едно от тези изследвания ни помагат да установим дали има значимо стеснение или запушване, което пречи на зарастването, и дали е необходимо възстановяване на кръвотока.

Какво представлява ендоваскуларното лечение?

Проф. М.Палена: Ендоваскуларното лечение е минимално инвазивен(безкръвен) метод за възстановяване на кръвообращението в стеснени или запушени артерии. Последните повече от 20 години се наложи като предпочитаният избор за лечение на периферно съдовата болест измествайки в голям процент от случаите хирургическото лечение.

Самото лечение се извършва чрез въвеждане през бедрената артерия на малка тръбичка(катетър) като чрез нея специалистът достига до засегнатия участък и може да разшири стеснените и/или запушени артерии използвайки балонен катетър.

При пациентите с диабетно стъпало особено важно е да бъдат оценени и артериите под коляното и в самото ходило, тъй като стесненията и запушванията на съдовете конкретно в тази зона могат да ограничат драстично кръвоснабдяването на раната. Крайната ни цел разбира се е да се подобри притокът на кръв към засегнатата област, да се създадат по-добри условия за зарастване и, когато е възможно, да се намали рискът от голяма ампутация.

Едно от предимствата на ендоваскуларното (безкръвно) лечение е това, че не се налага да се извършват хирургически разрези и процедурите се провеждат с местна упойка. Редно е обаче да кажем, че методът колкото и да е щадящ и привлекателен не винаги е подходящ за всеки пациент и не винаги гарантира зарастване на всяка рана или запазване на всеки крайник. Решението се взема след внимателна оценка на състоянието на пациента, кръвоносните съдове, наличието на инфекция и общия медицински риск.

Комплексната грижа ли е ключа за лечението?

Проф. М.Палена: Възстановяването на кръвотока е важна стъпка, но невинаги е достатъчно само по себе си. Лечението на диабетното стъпало може да включва обработка и превръзки на раната, лечение на инфекцията, разтоварване на натиска върху засегнатата област, добър контрол на кръвната захар и проследяване от подходящи специалисти. В зависимост от състоянието могат да участват интервенционални кардиолози, съдови специалисти,  ендокринолози, хирурзи, специалисти по лечение на рани и други медицински професионалисти.

Важно е да се проследяват както състоянието на раната, така и ефективността на кръвоснабдяването след лечението. Когато раната не показва очакваното подобрение, е необходима повторна оценка на причините, включително на кръвообращението.

Да имате присъствието и специализираният опит на изявен специалист като Проф. Палена с какво помага в работния процес?

Д-р Д.Мануков: При някои пациенти с диабетно стъпало лечението е особено сложно тъй като както вече казахме артериалните стеснения и запушвания могат да обхващат малките съдове под коляното и на самото ходило. Много от клиничните случаи на пръв поглед понякога изглеждат невъзможни за лечение. В такива случаи са необходими задълбочена оценка на съдовото състояние, внимателно планиране и опит в прилагането на различни ендоваскуларни техники. Именно това ме тласна и стимулира преди повече от година да стартираме развитието на специализиран център за ендоваскуларно лечение на  диабетно стъпало и основната движеща сила бе включването  на изявено име като Проф. Мариано Палена. В негово лице имаме всепризнат съдов специалист от световен калибър с неизчерпаем опит в лечението на критичната исхемия на крайниците и сложните съдови усложнения при диабет. Присъствието на специалист като него, врял и кипял в лечението на диабетно стъпало, повишава неимоверно нивото на лекарска грижа за нашите пациенти. Неговия опит е особено важен именно, когато възстановяването на кръвоснабдяването изглежда невъзможно.

Разбира се пак да отбележим, че ендоваскуларната процедура не е универсално решение. Понякога резултатите зависят от състоянието на артериите, степента на увреждане на тъканите, наличието на инфекция и общото здравословно състояние. Затова всеки пациент се нуждае от индивидуална оценка и цялостна медицинска грижа.

Как пациента може да намали риска от диабетно стъпало?

Д-р Д. Мануков: Превенцията започва с ежедневни навици и редовно медицинско проследяване.

• Оглеждайте ходилата си всеки ден. Ако имате затруднения, използвайте огледало или помолете близък човек за помощ.
• Носете подходящи обувки. Те трябва да бъдат удобни, да не притискат пръстите и да не предизвикват протриване.
• Не ходете боси, включително у дома, особено ако чувствителността на ходилата е намалена.
• Не обработвайте сами мазоли и загрубяла кожа с остри инструменти или агресивни препарати.
• Не пренебрегвайте малките рани. Не използвайте самолечение като заместител на медицинския преглед.
• Следете кръвната захар и сърдечносъдовите рискови фактори в сътрудничество с лекуващия си лекар.
• Посещавайте редовно специалист, дори когато нямате оплаквания, особено ако вече сте имали рана, ампутация или установено нарушение на кръвообращението.
• При поява на рана или промяна в състоянието на ходилото не чакайте следващия планов преглед. Потърсете медицинска оценка възможно най-скоро.

За финал послание към пациентите на 14 ноември?

Световният ден за борба с диабета е повод да си припомним, че грижата за диабета не се изчерпва с измерването на кръвната захар. Тя включва и вниманието към ходилата, нервите и кръвообращението.

Диабетното стъпало е сериозно състояние, но ранното разпознаване, навременната съдова оценка и координираното лечение могат да открият възможности, които не бива да бъдат пропускани.

Насърчаваме хората с диабет да се грижат ежедневно за ходилата си, да не подценяват малките рани и да търсят медицинска помощ при първите признаци на усложнение.

Навременната грижа може да промени изхода от заболяването. А понякога именно навременната реакция е решаваща за запазването на крайника.

Информационен материал на МБАЛ „Св. Каридад“ - Пловдив, по повод Световния ден за борба с диабета - 14 ноември