Нежният пол в тежката професия - медицина

Нежният пол в тежката професия- медицина

Д-р Стефан Тютюнджиев

  Дали някога сте се замисляли колко жени упражняват професията лекар? Колко от тях няма да бъдат до своите семейства по време на празници, спасявайки вашия живот? Колко от тях няма да приспиват своите деца, а ще бдят над вашите близки? Ако не сте си давали равносметка- ето я нашата.

  Ще ви представим част от нашия екип. Те са млади, красиви, дръзки и решителни в критични моменти. Те са специализантите по Кардиология в отделението по Инвазивна Кардиология на МБАЛ“ Св.Каридад“:

Д-р Г.Чобанова (Г.Ч), , Д-р А. Папардова (А.П.), Д-р С. Милева (С.М.). Д-р А. Станчева (А.С.)

Каква искахте да станете, когато пораснете- принцеса, фея или лекар?

Г.Ч.: Още в 6 клас знаех, че искам да бъда лекар. През годините това никога не се промени и се радвам, че желанието ми се сбъдна.

А.П.: Принцеса исках да стана в най-ранните си детски години. От около 7-8 годишна възраст знам, че искам да бъда лекар. През годините за кратко се е променяло това мое желание, но от много рано разбрах,че  с това искам да се занимавам

С.М.: Защото няма нищо по-вълшебно от това да подариш здраве, най-магическата професия за мен беше ( и си остава!) лекарската.

А.С.: Вероятно през ранното ми детство съм искала да стана принцеса. В училище вече бях решила, че ще ставам лекар. И въпреки, че се подготвях да кандидатствам право, в крайна сметка реших, че предпочитам медицината.

Кой беше най- трудния момент в професионалния ви живот?

Г.Ч.: Първото дежурство,когато трябваше сама да взимам решения в критична ситуация.

А.П.: Всеки ден носи своите предизвикателства и трудности, но определено началото след завършване на университета беше най-трудно!

С.М.: Всеки пациент е предизвикателство. Всеки ден носи изненади и трудности. Със сигурност обаче първите стъпки в професията се усещат като най-трудни.

          А.С.: Най- трудния ми момент беше след дипломирането, изправена пред решението дали да остана в България или да замина в чужбина.

Спомняте ли си първия пациент в своята практика, първото нощно дежурство?

      Г.Ч.: Първото си дежурство  имах късмета да премине изключително леко и спокойно, но след него разбрах всъщност колко стресиращо и отговорно е да се работи в Инвазивна кардиология.

А.П.: Първият пациент не си го спомням, но със сигурност помня първите дежурства, в които оставаш сам и от теб зависи всичко. Пред теб постоянно стои въпроса „Ще се справя ли?“

С.М.: Това за силно емоционално заредени моменти, които всеки лекар помни за цял живот. Една буря от емоции. Първото ми нощно дежурство беше доста динамично, но имаше и интересни моменти –   имахме честта да лекуваме майката на един от президентите на България.

А.С.: Спомням си много пациенти, казуси и дежурства. Първото нощно беше безсънно, до леглото на болен.

Колко години обучение са необходими да станеш добър кардиолог?

  Г.Ч: Човек се учи цял живот, допълвайки опита и знанията си.

А.П.: Шест години се подготвяш за това в Медицинския университет, после още 4 специализираш, но със сигурност има още много да се учи преди да почувстваш, че си станал добър Кардиолог. А и тази оценка трябва да я направят пациентите и колегите ни.

      С.М.: Десетилетия в трупане на опит и знания.

А.С.: Всеки лекар прекарва в  живота си доста години в обучение и въпреки това до края на кариерата си се учи. За да бъдеш добър в професията си не са нужни само знания и умения, според мен, трябва да бъдеш и добър човек- да проявяваш разбиране и емпатия, да бъдеш психолог, да бъдеш добър пример и т.н.

Защо избрах да работя в МБАЛ“Св. Каридад“?

     Г.Ч.: Болницата ми беше препоръчана от моя колежка. Изборът ми беше направен възоснова на работната среда, достъпът до съвременна апаратура и възможностите за развитие на младите лекари там!

А.П.: Работата ми в МБАЛ „Света Каридад“ беше плод на една щастлива случайност. На този етап не бих могла да си представя по-добро място за започването на моя професионален път. С условията на работа, които ни предоставя Болницата и с началник като Д-р Димитър Карагеоргиев. Невероятен лекар, професионалист и най-вече Човек.

С.М.: Заради работната атмосфера, страхотния екип, невероятните специалисти и добронамерения и справедлив старши персонал.

А.С.: Много ми допадна екипът и организацията на работа.Част от мотивацията ми да работя тук е предоставянето на възможност за развитие на младите лекари,обучение и работа със съвременни функционални методи и апаратура, а също и според съвременните препоръки за лечение на ССЗ в кардиологията

Какво ми отнема и какво ми дава професията лекар?

Г.Ч.: Определено повече ми дава, отколкото ми отнема. Не си представям да се занимавам с нищо друго. Това определено компенсира малкото свободно време и стреса.

А.П.: Отнема ми пълноценно време със семейството и близките ми хора, но ми дава стимул, енергия и заряд да чувствам, че правя нещо смислено и полезно.

С.М.: Дава удовлетворението да видиш усмивката на пациента при подобрението му. Да се чувстваш полезен. Отнема от личния живот- времето за семейство, хоби или просто релакс.

А.С.: Това, което ни „дава“ професията за мен е удовлетворението от свършената работа, подобреното качество на живот на болните и спасения живот. Негативите са свързани основно с нощните смени и дежурствата по празниците, когато всички са със семействата си.

Кой командва нашето тяло- сърцето или мозъка?

         Г.Ч.: При здравото тяло всички органи работят в синхрон.

А.П.: Работят в синхрон. Когато настъпи десинхронизация обикновено пациентите търсят Кардиолог .

         С.М.: Физически - сърцето. Защото сърцето може да съществува без участието на мозъка. Обратното не е възможно. Емоционално - би трябвало разумът да командва действията ни.

         А.С.: От гледна точка на физиологията- сърцето. А в преносен смисъл мисля, че е най-добре да има баланс между решенията, взети импулсивно, „от сърце“ и решенията, продиктувани от разума

Оправете послание към вашите пациенти….

   Г.Ч.: Бъдете здрави и знайте, че успешното лечение зависи не само от лекаря, но и от пациента. Бъдете позитивни и вярвайте, че заедно можем  да преборим болестта!

А.П.: Бъдете по-търпеливи и благодарни към лекарите в България. В условията и стреса, на които са подложени, те   правят и невъзможното, за да помагат. Бъдете здрави!

  С.М.: Наслаждавайте се на живота, но се отнасяйте отговорно към здравето си!

А.С.: Don’t worry. Be happy.

Бъдете отговорни и информирани за здравето си.