Последна висока технология

Разговор с Д-р Димитър Карагеоргиев, Завеждащ отделение Кардиология в МБАЛ Света Каридад.

Какво е това - Биорезорбируемите платформи, които  се представят като „четвъртата революция” в инвазивната кардиология?

Историята на инвазивната кардиология датира от 1977 година, когато е  извършена първата коронарна балонна дилатация в Цюрих. С това се поставя началото на ендоваскуларната реваскуларизация при исхемична болест на сърцето (ИБС).

Балонната ангиопластика се развива бързо като скоро стават ясни и недостатъците на това лечение, а именно голямата честота на рестеноза – около 30-40%, което е налагало и провеждането на спешна оперативна реваскуларизация (коронарен байпас) при част от пациентите.

Решение на тези недостатъци е въвеждането на първите стентовете Palmar-Schatz през 1986 г. Стентовете – малки, метални мрежовидни протези, служат като опора на съда и запазват лумена му отворен, и „залепват” възникналите при дилатацията на съда дисекации. С въвеждането им процедурният успех при коронарните интервенции достига над 90%, при значително скъсяване на процедурното време. 

Но, както балонната ангиопластика, така и стентовете имат слабо място- рестенозата. 

Тя е преодоляна с въвеждането на медикамент излъчващите стенове (МИС, DES – drug eluting stents) през 2004 година. В основата на този вид стент е поставянето на антипролиферативен медикамент върху стента, който потиска възпалителния процес и намалява честотата на инстент рестеноза с около над  80%. МИС позволяват успешното лечение на широк кръг от пациенти, включително и такива с много комплексни лезии, с дългосрочни резултати, съпоставими с оперативната реваскуларизация, като с това инвазивната кардиология стана алтернатива на коронарната хирургия. 

Въвеждането на биорезорбируемите платформи е следващия етап или както някои го наричат, „четвъртата революция“ в инвазивната кардиология. Те съчетават всички позитиви на балонната ангиопластика и стентирането.

С течение на времето те се разграждат и оставят един анатомично и физиологично възстановен съд, без метален скелет, с възстановен диаметър и запазена моторика към нервно-хуморални стимули. Не случайно, с използването на биорезорбируемите платформи, вече говорим не за реваскуларизация, а за репарираща/възстановяваща съда терапия.

За колко време се очаква резорбция на платформата на стента?

Шест месеца след поставянето се наблюдава разпадане на връзките между отделените елементи, като пълно разграждане на скелето/платформата на стента настъпва след втората година.

С кои биорезорбируеми стентове работи МБАЛ Света Каридад?

Към момента единственият биорезорбируем стент е Absorb на фирмата Abbott.

На кои пациенти се поставят биорезурбируеми стентове?

При млади пациенти, болни с висока вероятност за бъдеща реваскуларизация. 

Не трябва да се забравя, че за момента индикациите за поставяне на биорезорбируеми стентове са по-тесни от индикациите за стентиране с МИС.

Убеден съм, че резултатите от бъдещите клинични ппроучвания с биорезорбируемите стентове ще са позитивни и съвсем скоро индикациите за употребата им ще се разширят.

ЗАПИШЕТЕ СИ ЧАС ЗА КОНСУЛТАЦИИ тел. 032/ 39 69 00 и 39 69 01