Д-р Симон Сариян:  Профилактиката може да предотврати усложненията от възпалителните чревни заболявания 

Във връзка със Световния ден на възпалителните чревни заболявания - улцерозен колит и Болест на Крон, за профилактиката и лечението им пред “Марица” разказва началникът на отделението по гастроентерология в МБАЛ “Св. Каридад” д-р Симон Сариян. Той е утвърдено име в своята област с доказан опит както в диагностиката, така и в инвертенционални манипулации. Възпитаник е на Медицински университет - Пловдив, където през 2011 г. завършва “Медицина”, а през 2016 г. придобива специалност по гастроентерология. Ежегодно повишава квалификацията си в специализирани семинари, конференции и обучения у нас и в чужбина. Член е на Българско дружество по гастроентерология и Европейската асоциация за изучаване на възпалителни чревни заболявания.

- Д-р Сариян, доколко са информирани българите за възпалителните чревни заболявания?

- България все още е една от страните с малка разпознаваемост на заболяванията. Особено Болестта на Крон е с доста ниска разпознаваемост в световен мащаб. Тя може да засегне всеки един отдел от храносмилателната система, но при нея промените много често са само в тънките черва, които в медицинските центрове от по-ниско ниво не могат да се изследват. Допуска се грешка да се приеме, че става дума за функционални проблеми, като Синдром на раздразненото черво и диагностицирането закъснява с доста години, а тези пациенти не получават навременно лечение. Докато за улцерозния колит сравнително лесно се поставя диагноза, тъй като при него измененията са доста по-видими и засягат единствено и само дебелото черво.

- Пациентите сами биха ли могли да стигнат до заключение, че трябва да се направят по-обстоен преглед? 

- Много трудно. Макар че има различни групи пациенти, а и всеки вече в днешно време влиза в интернет, следи социални медии, гледа телевизия, където доста сериозно се информира за ползите от извършване на масов скрининг с колоноскопия. Реално от 10 направени колоноскопии, ако при един пациент открием заболяване, което да бъде излекувано в ранна фаза, е имало смисъл да се направят всички останали изследвания. Просто за останалите 9 души, това се е оказало само профилактичен тест. 

Откриването на заболявания, за които няма никакви симптоми, разчита на профилактиката. Даже в световен мащаб е прието на 40-45-годишна възраст, дори привидно да няма смущения или оплаквания, да се правят скринингови изследвания , даже без да има някакви смущения или оплаквания. В България се още няма такава въведена здравна профилактична програма, като единственото, което може да се приеме като  скрининг, е т.нар. хемокулт тест, за доказване на кървене от стомашно-чревния тракт. Изследват се окултни кръвоизливи в изхожданията. Каква е причината - голям полип, язва на стомаха, дванадесетопръстника или карцином, няма как да се каже само без допълнителни изследвания.

- Какво е лечението?

- Конкретно за възпалителните чревни заболявания лечебният процес преминава през няколко стъпки. Първата степен на лечение - при по-леките форми, е с деривати на 5-аминосалициловата киселина. А в България единственият медикамент, който ги съдържа, е “Салофалк”. При умерено тежките и тежките форми на заболяването първата линия на лечение е с кортикостероиди. Те са единствените медикаменти, чиято цел е да вкарат заболяването в ремисия. Но те не го лекуват и не поддържат ремисията, тъй като от тях има доста сериозни нежелани реакции. И затова се препоръчва най-новата линия – лечение с т. нар. биологични медикаменти. Като те общо взето ни дават добра възможност да поддържаме и лекуваме тези заболявания и да поддържаме трайна ремисия.

В България има голям избор от групи биологични медикаменти, които могат да бъдат прилагани. Така всеки специалист гастроентеролог има възможността да избере най-подходящия за според тежестта на заболяването и вида му. И за Болестта на Крон, и за улцерозния колит се прилагат почти един и същи лекарства в сходни дози. 

Лечението с биологични медикаменти е строго специфично, а те спадат към групата на скъпоструващите. Изписват се единствено от специализирани комисии с разрешението на Здравната каса (6:53) и се реимбурсират 100% от нея. 

Последната стъпка, когато нищо друго не помага, е хирургична интервенция. Сега има нови проучвания за Болест на Крон,според които оперативното лечение е с по-добър ефект от консервативното, когато се изолират определени засегнати сегменти в тънките черва. Все още тези методи са в изпитателен етап и не се прилагат в Европа. 

Оперативното лечение при улцерозен колит включва пълно изрязване на дебелото черво. Това е дефинитивно лечение за заболяването и представлява инвалидизираща операция, затова се прибягва до него само в краен случай. Модерната хирургия успява да съхрани нормалния акт на изхождане при пациентите, но все пак има смущения при дефекацията. 

- Какво предизвиква появата на възпалителните чревни заболявания?

- Има различни теории за причините, но все още не са изяснени. Приема се, че “виновни са” както генетични фактори, така и фактори на околната среда, които действат в съвкупност. 

Бих казал, че има алармиращи симптоми, за които пациентите трябва да следят. Първият, най-алармиращ симптом е наличието на кръв в изхожданията. Това е абсолютна индикация да бъде направена колоноскопия, да бъде изследвано дебелото черво. Диарията повече от 3-4 пъти дневно също е такава индикация.

Към алармиращите симптоми спадат императивните позиви за изхождане, както и чувството за недоизхождане -  също е абсолютна индикация за извършване на колоноскопия. Друг много сериозен симптом, който насочва към органичен тип диария, т.е. диария причинена от някакво заболяване, е нощното изхождане. Т.е. ако пациентът се буди през нощта, за да посети тоалетна по голяма нужда, той със сигурност има някакво заболяване на червата, което трябва да се изследва, за да се установи каква е диагнозата - дали е възпалително или онкологично заболяване.

- Как протичат прегледите и приема в Отделението по гастроентерология на МБАЛ “Света Каридад”?

- Може да ни посетят с направление по клинична пътека на НЗОК, издадено от личен лекар или спешност. Зависи какво е състоянието на конкретния пациент. Ако е необходимо хоспитализиране, приемаме пациента до 1-2 седмици след прегледа. Но това е условно. Ако някой трябва да бъде приет по спешност, няма да чака 1 седмица. През цялото време в отделението има на разположение лекари, които работят с НЗОК. 

За информация и запазване на часове пациентите може да позвънят до регистратурата на МБАЛ „Св. Каридад“ – 032 396907.