Какво е сърдечен арест? Причини? Какво е имплантируемия дефибрилатор? Кога и как се поставя?

Какво е сърдечен арест?

Сърдечния арест се различава от инфаркта на миокарда( известен още като сърдечен удар). Инфаркта на миокарда се получва при запушване на една или повече от коронарните артериите, които снабдяват сърцето с кръв. В резултат на това може да се увреди сърдечния мускул(миокард).Сърдечният арест(внезапно спиране на сърдечната дейност) може да се получи, когато сърцето започне да бие опасно бързо. В този случай може да се каже, че проблемът със  сърцето е от „електрически“ характер – преминаването на електрическите сигнали през сърцето е нарушено. Дори и да сте имали проблеми с коронарните съдове, отстранен чрез ангиопластика, байпас хирургия или друга интервенция, рискът от сърдечен арест продължава да съществува.

Причини за сърдечен арест

Ако имате сърдечна недостатъчност или сте претърпели сърдечен удар съществува вероятност от увреждане на сърдечния мускул. Това може да засегне също и електрическата система на сърцето, което повишава риска от сърдечен арест. Ако гореописаното се отнася за вас, попитайте вашия лекар дали отговаряте на критериите за поставяне на имплантируем кардиовертер дефибрилатор(ICD), които да следи да бъдете в безопасност.

НЕУСПОРИМИ ФАКТИ:

1. Сърдечният арест няма характерни симптоми. Често настъпва без предупреждение.
2. С най- висок риск от сърдечен арест са хора, чието сърце е с нарушена способност за изпомпване на кръвта, имат сърдечна недостатъчност или са претърпели сърдечен удар.
3. При хората със сърдечна недостатъчност вероятността да настъпи сърдечен арест е с 6 до 9 пъти по-висока отколкото при останалите.
4. Дефибрилация в рамките на 6 ми е от критично значение за преживяемостта от сърдечен арест.

За съжаление средното време за реакция на спешно повикване е от 6 до 12мин и само 5% от жертвите оцеляват след сърдечен арест.

Импламтируемия дефибрилатор е винаги на линия!

Екипите на спешна медицинска помощ носят със себе си и използват външни дефибрилатори. Едно малко устройство, което се имплантира под кожата, наречено имлантируем дефибрилатор, също може да възстанови сърдечния ритъм и да спаси живота ви.

Имплантируемия дефибрилатор е винаги на разположение и непрекъснато контролира сърцето 24часа в денонощието. Ако засече проблем със сърдечния ритъм, той изпраща електрически сигнали, които го коригират.

Кой е подходящ кандидат за ICD?

Принципно при повечето хора, които са кандидати за ICD, съществува един или повече от следните рискови фактори:

• сърдечна недостатъчност (състояние, при което е нарушена функцията на сърцето да изпомпва кръв);
• преживян инфаркт на миокарда;
• фамилна анамнеза за сърдечен арест;
• намалена фракция на изтласкване;

Какво означава „фракция на изтласкване“?

Фракцията на изтласкване е количеството кръв в проценти, което сърцето изпомпва в един удар. Здравото сърце в състояние на покой изпомпва 55-75% от кръвта в един удар. При много хора със сърдечна недостатъчност изпомпваното количество кръв е под 40%. Стойности на фракцията на изтласкване под нормата сочат, че сърцето вече не изпомпва кръвта ефективно  и способността му да снабдява организма и мозъка с достатъчно кръв е нарушена.

Защо е важно да знаем фракцията на изтласкване?

Тя е един от показателите, по които лекарят може да диагностицира сърдечна недостатъчност и да установи при кои пациенти има риск от внезапна сърдечна смърт. Последнте медицински изследвания показват, че хората, които са преживели миокарден инфаркт и хората със сърдечна недостатъчност, които имат фракция на изтласкване под 40% са с повишен риск от ритъмни нарушения и сърдечен арест.

Как се измерва фракцията на изтласкване?

Определя се просто и безболезнено чрез ехокардиогарфия. При това изследване, с помоща на ултразвукови вълни се измерва помпената функция на сърцето  и се провежда в лекарски кабинет.

Какво е сърдечна недостатъчност?

Това е състояние, при което е нарушена способността на сърцето да изпомпва кръвта. Тя може да се дължи на инфаркт на миокарда(сърдечен удар), неконтролирано високо кръвно налягане или друг проблем.  Поради сърдечната недостатъчност сърцето не може да изпомпва достатъч1но количество кръв, за да снабди организма с необходимия му кислород. В резултат на това в белите дробове, краката и другите тъкани може да се натрупат течности. Ето защо, ако страдате от сърдечна недостатъчност, може да имате, отоци, наддаване на тегло, задъх или да се затруднявате да си поемете въздух през ноща.

Симптомите на сърдечната недостатъчност се категоризират на базата на сиситема, установена от Нюйоркскатакардиологична асоциация, както следва:

Клас I

• няма симптоми
• няма ограничения относно обичайните физически усилия

Клас II

• леки симптоми
• леко ограничена физическа активност
• няма оплаквания в покой

Клас III

• ограничена дейност поради симптоми, дори и при по-малка от обичайната физическа активност
• няма оплаквания само в покой
• Клас IV
• силно ограничена физическа активност
• симптоми са налице дори и в покой

Какво представлява имплантируемия кардиовертер дефибрилатор (ICD)?

То е малко, приблизително колкото кибритена кутийка и се имплантира подкожно в горната част на гръдния кош. Устройството съдържа батерия и компютър, необходими за коригиране на сърдечния ритъм. Тънки изолирани електроди свързват имплантируемия дефибрилатор със сърцето. Ако устройството регистрира проблем със сърдечния ритъм, то провежда електрически сигнали, които коригират сърдечната честота. Повечето имплантируеми кардиодефибрилатори имат живот от 5 до 7 години преди да е необходима смяна.

Имплантируемия кардиовертер дефибрилатор е най-ефективният начин за лечение на сърдечен арест!

Как работи ICD?

В зависимост от това как е програмиран, може първо да подаде слаби безболезнени електрически сигнали, които да коригират сърдечната честота. Ако те не подействат, устройството пуска по-силен заряд към сърцето – електрошок. Хората го описват като изненадващ, дискомфортен, понякога дори болезнен , но усещането преминава бързо. Доста често вече е преминало преди да сте осъзнали какво се е случило.

Как се поставя устройството?

Процедурата за имплантиране е бърза, нискорискова и най- често се прави с местна упойка. Не е необходима открита операция и повечето хора си отиват в къщи в рамките на 24часа.

По време на имплантирането пациентите обикновено са седирани, т.е под въздействието на успокоителни медикаменти, подобно при имплантирането на CRT. След имплантацията обикновено пациента остава да пренощува в болницата и си отива в къщи на следващия ден.

Двигателната активност на ръката от страната на която е имплантиран трябва да се ограничи от 2 до 6 седмици, лекарят ще ви даде по-конкретни инструкции за периода след имплантацията. Постепенно ще възстановите обичайния си начин на живот.

След имплантацията лекарят, който е извършил процедурата, ще си сътрудничи с лекарят, който лекува сърдечните ви заболявания. Ще продължавате да пиете предписаните ви медикаменти и вашето устройство ще трябва да се подлага на профилактичен преглед на втора седмица след имплантацията, на третия месец, след което на шест месеца!