Киселини, рефлуксна болест и хиатална херния. Може ли хирургията да помогне? - интервю с д-р Радослав Дончев

Често ли имате пациенти, които се оплакват от така наречените “киселини” и кога те трябва да се лекуват?

В последните години този вид оплаквания придобиха наистина епидемично разпространение. Данните сочат, че между 10 и 20 процента от населението на индустриално развитите страни в зряла възраст страда от “киселини”. Тук трябва да споменем, че точният термин е гастро-езофагеална рефлуксна болест, а причините за зачестяването ѝ се крият в модерния начин на живот, обездвижването, нерационалното хранене, наднорменото тегло и други.

Освен от киселини, засегнатите често се оплакват от често оригване, както и връщане на хранителни материи към гълтача след хранене и в легнало положение. Редно е също да се отбележи, че не всеки човек, имал някога единични епизоди на “киселини” страда от рефлуксна болест. Само индивидите, които имат чести епизоди, нарушаващи качеството на живот и тези, при които се установяват нарушения в лигавицата на долната част на хранопровода (т. нар. рефлукс-езофагит) имат тази болест. В тези случаи е редно да се проведе диагностика и лечение.

Какво е общото между симптома “киселини” и хиаталните хернии?

Около 90% от пациентите, страдащи от рефлуксна болест имат хиатална херния. Това са най-честите хернии на диафрагмата. При тях се наблюдава болестно преместване на част от стомаха в гръдния кош, а в екстремни случаи на целия стомах и дори други коремни органи като например дебело черво. На практика водещата причина за връщане на стомашно съдържимо към хранопровода и гълтача с всички неприятни последици от това е неадекватната функция на долния сфинктер на хранопровода, причинена най- често от преместването на прехода хранопровод-стомах в гръдния кош през хернията. При нормални условия този сфинктер се намира под диафрагмата в корема и в съчетание с други допълващи механизми не позволява патологичен рефлукс.

Кога тези хернии подлежат на оперативно лечение?

Описаните по-горе хернии са най-честите, представляващи над три четвърти от хиаталните хернии. Те се наричат аксиални или плъзгащи. Повечето хора, при които се установява този тип херния, нямат тежки симптоми, а понякога дори са напълно безсимптомни и при тях не се налага провеждане на лечение. По-малък е делът на пациентите с аксиални хернии, които имат значими симптоми - обикновено типичните “киселини”, съчетани или не с изменения в лигавицата на долната част на хранопровода. Тези пациенти трябва да се подложат на изследвания, които трябва да изключат друга патология и да установят обхвата на проблема и най-подходящото лечение. Абсолютният минимум по отношение на диагностиката тук е гастроскопията и терапевтичният тест с актуалните медикаменти на избор за този вид оплаквания - инхибиторите на протонната помпа. В зависимост от повлияването на симптомите от първоначалната стандартна терапия, съчетана с диета и оптимизиране на ежедневните навици, заедно с пациента се взима решение за евентуално оперативно лечение. Най-общо казано целта на терапията тук е подобряване на качеството на живот на пациентите чрез драстичното редуциране на епизодите и тежестта на рефлукса.

Съвсем различни са случаите на по-редките разновидности на хиаталните хернии, при които или целият стомах, или само част от него, преминаваща покрай хранопровода (т.нар. параезофагеални хернии), са разположени в гръдния кош. Тук основен симптом обикновено е затрудненото преглъщане, изразено в различна степен, понякога болка и дори анемия. Тези по-редки хернии задължително подлежат на оперативно лечение, поради възможните тежки усложнения.

Какво представлява операцията при хиатална херния, респективно рефлуксна болест?

Правило в днешно време е лапароскопската операция с няколко малки достъпа в горната част на корема. При нас бе основан център за минимално инвазивна хирургия, където това е една от най-честите операции, наред с лапароскопските операции на черва, жлъчен мехур и херниите на коремна стена. Основните стъпки на самата интервенция са възстановяването на нормалната позиция на стомаха и долния сфинктер на хранопровода под диафрагмата, следвано от стесняване на отвора на диафрагмата до физиологични размери, за да се предотврати повторното преместване на стомаха в гръдния кош и като трета стъпка създаване на нова антирефлуксна бариера. Именно последният елемент на операцията е ключов и се състои в увиването на част от стомаха, наречена фундус, около прехода хранопровод- стомах и по този начин подсилване на споменатия сфинктер като бариера срещу стомашното съдържимо.

Какво бихте посъветвали хората, страдащи от рефлуксна болест?

Пациентите трябва да знаят, че при правилен и систематичен подход една немалка част от тях имат шанс за дългосрочно подобрение дори и без оперативна интервенция. Освен това хората с рефлуксна болест или диагностицирана хиатална херния трябва да потърсят квалифицирана лекарска помощ. Това означава, че те трябва да се информират, дали избраните от тях клиника и екип имат нужния опит и експертиза за лечение на тази патология, особено по отношение на оперативните интервенции.

Причината да споменавам това е, че актуалните данни от литературата показват максимум 85-90% оптимален резултат и постоперативна удовлетвореност на пациентите, дори във водещи клиники с дългогодишни традиции в антирефлуксната хирургия. Както и при други заболявания, така и при тази патология в нашия център сме възприели стандартизиран модел за диагностика, оперативно лечение и следоперативно възстановяване като целият процес е съобразен със съвременните световни стандарти. Всичко това осигурява на пациента максимална сигурност, бързо възстановяване и добри постоперативни резултати с подобряване на качеството на живот като основен критерий за успех при лечението на рефлуксната болест.